Реших да споделя с вас един материал, писан от майка и терапевт, по повод поведението на детето ѝ, което я вбесява. Всеки от нас има такива моменти. Понякога по-често, понякога по-рядко. Наистина за родителите е трудно да запазят самообладание, когато всяко действие непрекъснато трябва да се обяснява, да се настоява, че трябва да се свърши или пък налага участие от страна на родителя. Трудно е да се поставим на мястото на детето и често изобщо не ни минава през акъла как то самото преживява дадената ситуация.
(източник: https://boston.momcollective.com/motherhood/its-hard-for-them-too/)
Нощта беше дълга и скоро щях да се предам. По средата на последния куплет от последната приспивна песен ти вдигна глава. Каза „уауа“. Аз огледах стаята, като знаех, че няма да видя чашата ти.
- „Тук няма вода. Не ти трябва.“
- „Уауа?“
- „Не, миличко.“
- „Уауа!“
Този път беше по-настоятелeн. У мен се надигна гняв. Бърз, огнен и яростен. Поех си въздух. Тялото ми се стегна, стиснах зъби. Разбира се, ти го усети. Въпреки че набързо го преглътнах. Ти го почувства и се разстрои. Малкото ти телце се разтресе от ридания, защото човекът, когото обичаш най-много, човекът, от когото зависят всичките ти нужди, се превърна изведнъж в чудовище понеже си поискал вода. Защото си ожаднял преди спане и защото не можеш да намираш сам решение на проблемите си.
Представете си да живеете в подобна липса на контрол. Много говорим за това колко е трудно да бъдеш майка и това не е случайно. Определено не е лесна задача. Но втората седмица на април е „Седмицата на малкото дете“[1] и в тяхна чест искам да помислим колко е трудно да бъдеш малко дете.
[1] Седмица на малкото дете, Week of the young child – Ежегодно събитие, спонсорирано от Националната асоциация за обучение на малки деца(NAEYC) със седалище във Вашингтон, САЩ, най-голямата световна организация за ранно образование с близо 61 000 члена и 51 съдружници.