Тръгване на детето на ясла или детска градина

​

Това е въпрос, който най-вероятно вълнува родителите живо. От една страна стоят притесненията ни за детето и това как то ще се адаптира към новата ситуация, а от друга е неспокойството на възрастните относно отделянето на детето от нас. По-надолу ще обърнем внимание и на двете неща, защото преживяванията и на двете страни са еднакво важни за отношенията им и за самото дете.

​

• Преживявания на детето

 

Ще опиша колкото се мога по-обективно това, което детето преживява при тръгването на ясла или детска градина. Имайте предвид, че всяко дете е различен индивид, със свои чувства, страхове и пр. и независимо от описаното то няма как да важи на 100% за всички деца.

 

Животът на детето до този момент е базиран основно у дома. За него полагат грижи най-често родителите му, близките роднини като баба и дядо, чичо, леля и т.н. Контактите му с други деца се осъществяват на детската площадка и с познати на семейството с деца, като тези срещи зависят от ангажиментите и на родителите му. Детето расте спокойно, заобиколено от възрастни, които познава добре. Прекарването с тези хора се организира според интересите и желанията му. Все пак то е центърът на нещата в момента и целта е да се чувства добре.

 

С началото на посещенията в детско заведение всичко това се променя и светът на детето се преобръща. Пребиваването у дома е заместено с ходене рано сутрин на непознато място. Мама е заместена от непознати жени и приятните игри са се превърнали в пребиваване на едно място с група деца. Съществуват правила за спазване и график, по който протича времето. Сами разбирате, че това представлява стрес за детето. Всеки преживява стреса по различен начин и реагира различно, но по-долу ще се опитам да опиша възможното поведение на детето в началото на посещенията в детско заведение.

 

Детето преживява промяната малко или много като отхвърляне. Може да се сърди на родителите си, че са го изоставили и това да доведе до по-силно опозиционно поведение у дома. Нормално е процесът на адаптация да е изпълнен с тъга. В началото раздялата може да бъде трудна. Детето може да плаче, да се вкопчва в майка си, да отказва да я „пусне“ или да не иска да се раздели с нея, да споделя за физически симптоми на дискомфорт, да се държи като по-малко дете у дома и да се старае да получи повече внимание.

 

Трудност за детето е възможно да представлява и срещата с връстниците и пребиваването с тях заедно цял ден. Вече се налага да споделя играчки, да участва в игри с други деца, най-малкото да дели едно помещение с тях. Често преди детската градина/яслата общуването с други деца не е било така интензивно и често. Освен това в ранна възраст децата са егоцентрични, като под това се има предвид, че водещи за тях са собствените им мисли, чувства и желания. Те не умеят все още да се поставят на мястото на другия, да се съобразяват с него, да проявяват емпатия, да отстъпват при възникнал спор и т.н. Децата отчитат и следват собствените си нужди. Това също повлиява на общуването между тях по принцип. Необходимо е време и за свикването с присъствието на другите деца и опознаването им. В ранна детска възраст тепърва започва формирането на близки отношения и приятелства с връстници.