4. Изразяване на силни чувства
Като възрастни ние знаем как да овладяваме и да скриваме силните си
чувства. Често ги потискаме, подменяме или се разсейваме от тях.
Децата още не са се научили да правят това. Учителката Janet Lansbury,
споделя своето предложение как да се държим, когато децата показват
силните си чувства като крещят, пищят или плачат. Тя предлага „да
оставим чувствата да се леят“, да не реагираме или да не наказваме
децата, когато те ни показват тези силни чувства.
5. Нужда от непрекъснато движение
„Стой мирно!“
„Спри да гониш брат си около масата!“
„Спрете да се биете с кашоните!“
„Спри да скачаш по дивана!“
Децата се нуждаят от много движение, за да се развиват. Нуждаят се от време, което да прекарват навън, да карат колело и скутер, да се „борят“, да лазят под различни неща, да се люлеят, да скачат от предмети и да тичат около неща. Вместо да наричаме детето „лошо“, когато е енергично, можем да организираме посещение на детска площадка или да се разходим около дома си.
6. Създадени да упорстват и да станат независими
Дните, в които температурата навън била между 5-10 градуса, водели до спорове в един дом. Първокласникът настоявал, че е достатъчно топло да носи къси панталони, а майка му казвала, че е студено за тях. Моделът на Ерик Ериксън(1963г.) сочи, че малките деца се опитват да правят неща сами, а тези в предучилищна възраст поемат инициатива и изпълняват собствените си планове. Въпреки че е дразнещо, когато детето бере все още зелените домати, подстригва се само или си прави крепост с някои от току-що изпраните чаршафи, то прави точно това, което трябва – опитва се да последва плана си, отсява информацията, взима собствени решения и се превръща в малък независим човек.
7. Основни качества, които ги спират
Всички имаме свои качества, които не винаги ни помагат. Може да бъдем прекалено съсредоточени, но да не можем да превключваме лесно вниманието си. Можем да сме интуитивни и чувствителни, но и да попиваме негативните настроения и чувства на другите като гъба. И при децата е така. Например, може да харесват училището, но трудно да приемат провала(например, да крещят, когато сбъркат), могат да са предпазливи и внимателни, но да не се включват бързо в нови занимания(например, да отказват да отидат на тренировка по бейзбол), може да са спонтанни, но много разпилени(например, подът на стаята им да е покрит с играчки). Ако успяваме да разпознаем кога дадено нежелано поведение е предизвикано от обратната страна на силна черта при детето (каквито притежаваме и ние), това ще ни помогне да проявим повече разбиране към него.
8. Силна нужда от игра
Детето ви си маже лицето с кисело мляко, иска да го гоните и да го „хванете“, докато му миете зъбите или пък обува обувките на татко вместо своите преди излизане.
