Някои от тези на пръв поглед „дивотии“ са наречени от John Gottman „покана“ за игра. Децата обичат да се „лигавят“ и да се държат глупаво. Радват се, когато заедно се смеете и обичат нови неща, изненади и вълнения.
Играта често отнема повече време и пречи на изпълнението на графика със задължения на родителите. Затова някои постъпки на детето може да ни изглеждат като противопоставяне или непослушание от негова страна без да бъдат това. Когато родителите успяват да включат достатъчно време за игра в графика, на детето не му е необходимо да „моли“ за забавления, докато се опитвате да се подготвите за излизане.
9. Реакция на настроението на родителя
Множество изследвания върху предаването на емоционалните състояния показват, че само за милисекунди емоциите като ентусиазъм и радост, тъга, страх и яд се предават от човек на човек. Често това се случва без да си даваме сметка(Goleman, 1991, Hatfield et al., 2014). Децата са много чувствителни към настроенията на родителите си. Ако се чувстваме напрегнати, разсеяни, потиснати или разочаровани е възможно децата да подражават и копират настроенията. Детето би последвало примера ни, ако проявяваме спокойствие и уравновесеност.
10. Отговор на непоследователни ограничения
На един мач решавате да купите на детето бонбони “M&M’s”. На друг решавате, че с тях ще си развали вечерята и това води до крясъци и плач. Една вечер четете пет книги на децата си, но на следващата казвате, че имате време само за една, а те ви молят за още. Една вечер питате детето какво иска да вечеря, а на следващата вечер казвате, че има само лазаня, а детето протестира. Понякога родителите проявяват непоследователност и това разстройва децата и ги кара да хленчат, плачат или да викат. И те като възрастните искат да знаят какво могат да очакват. Ако се опитате да бъдете по-последователни при поставяне на изисквания, ограничения и в ежедневните си дейности, то поведението на детето ви може да се повлияе положително.
Copyright 2017 Erin Leyba, PhD
