...

Макар и да е доста обвързващо, за майките е приятно да знаят, че има някой, който има нужда от тях, не може да се справи сам, някой, за когото те са най-важният човек. При отделянето на детето те си дават сметка, че то пораства, че вече не е малкото беззащитно човече и че връзката помежду двамата все едно прекъсва. Реално тази връзка никога няма как да бъде скъсана. Тя остава за цял живот и единствено се видоизменя, така както и хората.

 

Вече споменахме, че отделянето не винаги протича безпроблемно и за децата. Възможно е виждайки първоначалната тъга на детето, да се почувстваме виновни от това, че го оставяме другаде. Дори да помислим, че по този начин все едно не полагаме грижи за него и сме го изоставили. Може да започнат съмненията дали това е най-доброто за детето. Винаги може да се намерят по-приемливи алтернативи, по-подходящи, по-добри. Добре е обаче да не задълбаваме в подобно чувство на вина. Родителят също има право да се развива, променя, да прави неща за себе си или да се издига в професията. Някои от тези дейности остават в застой по време на майчинството и отглеждането на бебето. И родителят е добре да се възползва от пространството, за да се върне там, където е спрял, и да продължи в посоката, която иска. Ако се чувства добре, пълноценен и спокоен, това ще се предаде и на детето. А в случай на силна тревожност и несигурност, бихме могли да задълбочим първоначалното чувство на тъга и при сина/дъщеря си.

​

• Смисълът на отделянето

 

Както вече посочихме, независимо от преживяванията на детето и родителя, началото на посещенията в детско заведение е преломен момент и за двете страни. И все пак е част от нормалния процес на развитие. Дали става дума за тръгване на градина или ясла, или за това, че майката се връща на работа или оставя основните грижи на детето на друг, отделянето на малкото дете от нея е в реда на нещата. Както и да го изживее и колкото и да продължи тъгата му, адаптацията неминуемо настъпва и в никакъв случай не можем да говорим за негативно влияние на тази своего рода раздяла. Тя е началото на нормалното съзряване и порастване и е подготовка и за двете страни за последващи събития от живота.

 

Чрез излизането от комфортната семейна среда, детето трупа увереност, научава се да се справя само, става по-самостоятелно, активно общува с връстници и други възрастни, придобива нови умения, формира характер, предпочитания, научава се да споделя и пр. Хубаво е да уточним, че ако  детето ви не посещава масово детско заведение, това в никакъв случай не значи, че то няма да усвои споменатите способности. В този случай наблягаме на ползите от пребиваването в детска градина/ясла.

 

Към родителите мога да се обърна единствено с призив да не се срамуват от чувствата си, да ги споделят, да си дадат време да ги преодолеят, защото спокойният и уверен родител би могъл да вдъхне от спокойствието си на детето и да му повлияе положително, както и да му служи за пример като му показва как да приема и назовава притесненията си, а в един по-късен етап и как да се справя с тях.

​